Признавам, идеята беше пооткрадната, но само до ябълките, пък и тя включваше месо, от което доброволно реших да лишавам менюто си.
Меко канапе от сирене (обожавам го във всякакви цветове и консистенции) и ябълки ми се струваше добра комбинация. Оставаше да реша с каква кувертюра да застеля холовата гарнитура.
Влизайки в магазина, погледът ми се спря на пакет фини овесени ядки. Нямаше как да пропусна секцията с пресните зеленчуци, откъдето отвлякох пресни бели гъбки и стрък праз, което предопредели и спирката пред витрината с маслините за съответната маслинова паста. Останалото ще изровя у дома. Вярвам, във всеки дом има позабравени продукти все още годни за консумация, от които биха се получили неочаквнано добри резултати.
И така ядките (на пакета пише 250 гр) бяха удавени в топло мляко (400 - 450 мл, горе-долу). Тук правя уточнение, че никога нищо не меря, всичко е на око, даже и на сол не опитвам, но накрая май се получава добре. Две шепи стафиди бяха изостанали и реших да ги принеса в жертва на ядките. Достатъчно им е 30 минути в млечната вана на Клеопатра, но аз ги оставих повечко, поради други неотложни ангажименти. Половин стък праз (но мисля, че четвърт е напълно достатъчно, все пак не бива да обсебва ябълките), 2 моркова, 8-10 гъбки - всичко нарязано заминава при млечно-овесената каша. И още: 2 яйца, 3 пълни лъжици маслинова паста, малко черен пипер, съвсем малко чесън на гранули, и също толкова от вълшебния вкус на кака ви Маги (не слагам сол, в последния ингредиент се съдържа достатъчно, пък и маслинките на пюре са си доста солени), зехтин и... канела, да.
Дълго се колебах на кого да осигуря приоритетно качване на борда и ... поканих сиренето. Въобще не сбърках, тъй като ябълките не биха добили онази коричка отдолу (да, същата като на сиренето с мед и орехи). И така положих няколко филии бяло краве сирене върху намазана със зехтин тавичка. Ябълките (4 на брой), обелени и нарязани също на филийки, полегнаха върху сиренето, което преди това поръсих с босилек (не издържам да го гледам такова невинно бяло).
Овесено-млечно-зеленчуковия китеник метнах отгоре. 30-40 минути в загрята фурна... Почти се изкуших да настържа кашкавал. Тц! Да не прекаляваме.
