Най-големите митове за храносмилането

Повечето хора имат бегла представа за това как действа храносмилането: приемаме храна, тя се разгражда и това по някакъв начин ни поддържа живи. Но без да разбираме по-добре какво точно се случва, можем лесно да повярваме на всякакви странни митове, които днес все още са доста разпространени.

В действителност храносмилателният ни тракт е сложна система от много части, които комуникират една с друга и с тялото. Освен това е доста адаптивна към всичко, на което я подлагаме и не се нуждае от специални хранителни комбинации и „прочиствания“, за да работи добре. Ето някои от най-големите митове за храносмилането и истината зад тях.

МИТ 1: Храносмилането се случва в стомаха

Част от храносмилането става в стомаха, но храната преминава през поредица от спирки по пътя си през тялото, като стомахът е само една от тях. Ето как протича този процес:

Устата е първата спирка и всъщност играе много важна роля. Вкусовете и миризмите сигнализират на останалата част от храносмилателния тракт да очаква храна. Сдъвкваме храната, за да могат ензимите да си свършат по-лесно работата, а слюнката ни помага да я вкусим и погълнем, както и поддържа устата ни чиста между храненията.

След като погълнем храната, тя минава през хранопровода, който я изпраща до стомаха (това отнема около 8 секунди). Движението на храната през храносмилателния тракт се нарича перисталтика.

В стомаха храната се подлага на киселинна баня. Това помага за убиването на микробите и частично обработва протеините. Няколко ензима, специализирани да работят в киселинна среда, вършат своите задачи, основно извличайки протеини.

Повечето от храносмилането всъщност става в тънкото черво: ензими разграждат мазнините, протеините и въглехидратите до мастни киселини, аминокиселини и захари. Това дава на тялото миниатюрни блокчета гориво, вместо огромни парчета хранителни вещества, което позволява на клетките в тънкото черво да ги абсорбират и прехвърлят на кръвта. Оттам те биват препратени където са необходими. Изгаряме ги за енергия, съхраняваме ги като мазнини или ги използваме за изграждането на компоненти в собствените си тела – като например когато използваме аминокиселини от протеините в храната, за да получим повече актин и миозин в мускулите.

В дебелото черво трилиони микроби разграждат всичко останало - основно фибри и други пребиотични въглехидрати. Това са добри новини за нас, тъй като остатъчните продукти на тези микроби са съществени за нашето здраве. Именно от там получаваме повечето витамин К, например.

МИТ 2: Храната съдържа ензими, които подпомагат храносмилането

След като ензимите (протеини, които ускоряват химичните реакции) са важни за храносмилането, помага ли ни, ако приемаме допълнително такива? На това твърдение се крепят диетите със сурова храна и детоксикациите. Но то е поредният мит, защото храносмилателната ни система произвежда ензими когато има нужда от тях: стомахът и тънкото черво го правят сами, например, а работата на панкреаса е да произвежда дори повече и да ги изпраща в тънкото черво. Всъщност няма недостиг на ензими. Имаме си достатъчно.

Що се отнася до растителните ензими - първо, те са си за растенията. Помагат за покълването, фотосинтезата, дишането, разграждането и т.н. Не могат да помогнат на човешките телесни функции, включително и на храносмилането. Телата ни си произвеждат достатъчно собствени ензими – около 22. Второ, много малко от ензимите в суровите храни оцеляват след киселинната баня в стомаха и достигат до червата, където се абсорбират.

МИТ 3: Храната абсорбира алкохола

Вярно е, че човек се напива по-трудно на пълен стомах, но това не е защото храната абсорбира алкохола. Ако се върнем на първия мит, ще видим, че абсорбирането на веществата се случва предимно в тънкото черво. Храната не абсорбира друга храна – може да се смеси с такава, но пак трябва да бъде преработена от организма.

Алкохолът в стомаха ви рано или късно ще навлезе в кръвта ви, защото това е единственият начин да достигне до мозъка (и черния дроб). Ако искате да не се напиете, трябва да пиете по-малко и по-бавно.

Ето и как помага храната: ако изпиете бирата си докато ядете хамбургер, стомахът получава и двете по едно и също време и отделя повече време за тях, защото трябва да преработи хамбургера. Стомашното съдържание бива постепенно освобождавано в тънкото черво в рамките на няколко часа, което пречи на алкохола да попадне в кръвта бързо.

МИТ 4: Киселите храни са вредни за вас

Има две общоприети схващания в този мит и двете са грешни.

Първото е, че ако ядете кисели храни с протеини или въглехидрати, киселината пречи на другата храна да бъде преработена.

Вярно е, че киселината от храната кара стомаха да отделя по-малко от своята киселина, но точно така би трябвало да е. Стомашните клетки не изхвърлят химикали на сляпо – те използват система от хормони и нервни клетки, за да разпознават киселинното ниво и да действат според него.

Другата част от мита е, че прекалено киселата диета води до твърде много киселина в кръвта. Аргументът: ако тествате pH нивата или киселинните нива на урината си, те ще са различни в зависимост от това каква храна сте яли.

Истината, разбира се е, че храната не влияе на киселинността в кръвта ви. Но защо тогава тестът на урината показва друго?

pH промените в урината всъщност не отразяват pH нивата на кръвта ви. Бъбреците ви произвеждат урина като филтрират кръвта и внимателно следят кои химикали да оставят и кои да изхвърлят. Регулирането на киселинността е част от работата им, което означава, че могат да секретират допълнителна киселина, за да поддържат pH на кръвта нормалните граници.

МИТ 5: По-доброто храносмилане означава повече енергия, което е добре за нас

Енергията не е просто някакво усещане за превъзбуденост. Тя е научен термин и при храната учените я измерват с единица, която със сигурност познавате: калория. След като изяснихме това, сигурни ли сте, че искате повече калории?

Храните, които преработваме по-лесно и ни дават най-много калории срещу най-малко разход, са неща като захарите и преработените въглехидрати. Това не е най-полезната храна. Всъщност това, което бихте искали, но вероятно не приемате достатъчно, са храни, които организмът храносмила трудно.

Пълнозърнестите храни и зеленчуците, особено суровите, съдържат много фибри и пребиотични въглехидрати. Споменаваме сурови, защото термичната обработка прави храната малко по-лесна за храносмилане като отчасти унищожава фибрите.

Фибрите пък забавят храносмилането. Те правят стените на клетките по-устойчиви, което обяснява защо суровите фъстъци дават по-малко калории от фъстъченото масло.

Има и друго, с което ни помагат фибрите. Не можем да ги преработваме изобщо (не произвеждаме подходящите за това ензими), но микробите ни си облизват пръстите с някои от тях. Това означава, че като ядете разтворими фибри и устойчива скорбяла, всъщност храните трилионите микроби в червата си. Ако те са здрави, то и вие ще сте здрави.

Публикувана на 14.07.2015 15:24:49, източник: http://iskamdaznam.com/13816